РАЗБЕСУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. 1. Обикн. за женско куче или вълк — разгонвам се. — Седнала съм на пътя пред портата на припек. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал. В. Нешков, Н, 307.
2. Разбеснявам се (в 1, 2 и 4 знач.). Стойчовица изскочи и почна да кълне: — Господ да те тресне от ясно небе! Какво си се разбесувал? Ох, майчице, отидоха ми хубавите стъкълца! Дойчо я подгони с брадвата. А. Каралийчев, НЗ, 60. През ужасните събития на 1876 г., когато чепинските помаци се бяха разбесували и нападнаха Батак, Каменица не биде никак закачена. Ив. Вазов, Съч. VI, 59.